С малко закъснение, все пак да информирам, че най-накрая успех да си подновя галерията и има снимки от последните 4-5 месеца.

Тц,тц, като гледам назад какво е било – не мога да се позная. Ето някой от важните моменти в този период

Крайно време и аз да бъда малко полезна на колежките и колегите, които бутат колелото на живота малко след мен. Става въпрос за папането или както му казват големите – “захранването”.

От мама знам че това е било доста сериозен въпрос. Също така явно няма “единствен” и “най-правилен” начин за това. Мама веднага след раждането ми започна да чете, пита, разпитва, мисли, премисля и прочее докато сътвори моята схема за захранване.Реших да я публикувам за да могат и други мами да почерпят опит и да намерят тяхната най-добра схема. Приемам въпрос, предложения и критики в коментарите, ама да знаете че мама ще отговаря – аз мога само да казвам какво ми харесва на вкус, но не и защо не ми дават още да ям бургер.

Много си падам по купоните … нощните купони. За съжаление не винаги се събуждам навреме и ги пропускам понякога. Но успея ли да се събудя … опааа. Иху-аху поне час-два. Любимото ми е да е към 3-4 часа. И понеже е доста скучно да съм сама, веднага будя мама и тате. В началото се правят на скромни – не искат да се присъединят – но като се разпея и метна няколко неща – се присъединяват веднага. Даже ме взимат при тях – все пак всички заедно е по-интересно. Аз си се веселя, но те по някоя време се опитват да се измъкнат и да заспят. Един два шута в носа или в корема и пак са на линия – амаха, няма да се правят на пенсионери. Като им доскучее, ги гъделичкам с бибата по носа. Към 5 се уморявам и пускам всички да си ходят по леглата. И така до следващия купон. Заповядайте и вие.

П.П. Снимки няма да има, защото ще е грубо някак да се снима със светкавица посред нощ.

От тази седмица се преселих на нова площадка за игра – ураааа. Старата ми отесня сериозно и от днес вече съм на … ПОДААА!!!

Голям кеф. Мога вече сама да стигам навсякъде … стига да не ме хване дежурния родител и да ме върне на начална позиция. Обичайния ми маршрут тръгва от канапето, после прилазвам до онова хубаво нещо с много копчета, дето пуска различни музика като го щракам. От там с няколко крачки (мдаа и крачки мога) се прехвърлям на големия стъклен буркан, който си сменя цветовете като го пляскам по стъклото. От там с един бърз диагонал в тръст стигам до кошарата(отвън изглежда различно, но я познах по следите от зъби). Кошарата има закачен един магазин пълен с играчки – само трябва да си го откача от стената, ма това е лесно – все пак съм 7,5 кг вече Вътре има какво ли не – палячовци, топки, жирафи, … ехе – друго си е да има избор. Като им се наситя, продължавам покрай вратата (пътьом изключвам телефона да не ме безпокоят) и стигам до заветната цел – чекмеджетата на бюрото. Ех – направо кореком – листове, химикалки, найлончета, едни такива завитички (кламери им викали) и какво ли още не. Ма нещо напоследък не успявам да стигна до там – таман ми остават някакви си сантиметри и … хоооп – озовавам се във въздуха и кац – в центъра на стаята. Уааааа – аз така не играя.

Такива ми работа. Ще пиша пак като достигна нови точки.

Хопааа!

Ето ме и мен пак на линия. След почти 6 месечно отсъствие от интернет фронта триумфално се завръщам (надявам се за постоянно) .
Отсъствието си мога да обясня, разбира се. Беше главно поради неотложни задачи свързани с порастването. Ми то не беше шега работа – колко неща се случиха от последния път – ех-е-е-е. То не бяха зъби (имам си вече 4 и 1/2), изправяне (още 6-тия месец, малко след придобиване на новия имот) , пълзене на пълна скорост (взимам хола за 4,5 сек от място) и прочее. Съжалявам, че не ги отразих своевременно, но сами разбирате – когато си толкова развълнуван от нещо ново – не ти е до писане. Мдаа.

В перспектива мога да издам, че скоро трябва да се появи и първия ми видео клип – няма грешка. Ще му направим официална промоция.

Толкова за сега от мен – време е за лягане, че ще ме хванат мама и тате как пиша тайно под юргана

Ей, ма много нови неща тези дни. От снощи съм щастлива собственичка на полудвижимо имущество – нов креват. Мама и тате ме обзаведоха с това чудо на съвеременната мебелна промишленост. Вече се ширя на цели 0.98 кв. м. Имам си тераса с дървени пръчки на парапета, 3 плътни стени с модерна шарка – да ми е топло и уютно зимата и най-важното – едни пухкави възглавнички по всички стени, които ме пазят от челен удар в стените докато дивея – все пак съм Беснейка

Снощи ми беше толкова интересно, че 1 час не можах да заспя от вълнение, та мама ме върна в старото креватче, но от тази сутрин официално се нанесох и вече се чувствам като у дома си.

Да ми дойдете на гости – ще черпя вафли и мляко (имам едни скътани под матрка – шшшт, мама не знае)

ИМАМ ЗЪБКИ-И-И. И то не едно, ами цели две на веднъж. От къде изкочиха незнам, но усещам че вече мога да гризкам и по-твърди неща – примерно дистанционното, на тате телефона, на мама циците и други такива.

Баба пък светна мама че който ги е видял първи трбява да купи подарък на детето (сиреч на мен) – и хоп ето ме с първият ми автомобил. Някакъв заек ми го кара, но няма да го гоня засега – нека си имам шофьорче.

ДАЙТЕ ПЪРРРРРЖОЛИТЕ-Е-Е да пробвам зъбите-е-е.

Ето ме и мен вече на цяла половин година. Не е шега работа това вече – да ти се измерва възрастта с години, а не на месеци.

Благодаря, благодаря за пожеланията. Ще се постарая да си спазя всичките. В равносметка мога да кажа че до тук съм доволна от живота – спане, ядене и игра – какво друго му трябва на човек.

Почвам да чувам разни неща като “нямало по-хубаво от детството” – какво пък толкова има после …

От както върлувам из мрежата, започнах да откривам разни специализирани сайтове за големи, пълни със съвети как да ни ограничават свободите, да ни боцкат редовни с игли, да ни карат да ядем редовно и прочее неща.

Ето най-пресният пример тук

Този чичо много удобно е описал всички хитрости, които е приложил срещу младия ни колега. Но той просто не подозира, че и ние следим мрежата и ще приложим ответна тактика. За целта предлагам обединение. Когато някой се натъкне на ново спирачно средство срещу пакости, да го сподели, а другите ще опишат как са успели да се преборят с него.

Съвет #1 Ако ви блокират онова сладко чекмедже на бялата кутия, което се отваря като натискаш копчето му, направете следното – намерете от някъде кламер и го мушнете в дупката до копчето – хопалааа, чекмеджето е отново в ръцете ви. (това го открих когато тате си отвори така чекмеджето след като аз си бях прибрала там гуменото пате)

Нищо друго вече не може да замени въртенето по корем. Точка. Никакви играчки, яденета, къпанета и прочее глезотий не ми хвалете – само ме оставете да се въртя на спокойствие. Вече мога във всички посоки. И на всички места -в леглото, на повивалника, във ваната … да,да и във ваната – ма там нещо не ме оставят много много – не знам защо.

Сега почвам да се усъвършенствам и да окривам че като се завъртя и навиря дупето, даже и се придвижвам. Ма не много – оплитам се в мрежата на леглото и трябва да спра. След това някой от пазителите ми ме връща на изходна позиция. Ще ги издебна някой ден и ще стигна по-далеч … очаквайте картичка от там