Хмм, така като си чета дневника назад, май се усещам че в цялата лудница от последните месеци съм пропуснала да кажа че аз мога да … ХОДЯЯЯ ! Мда. Открих го случайно. Оказа се забавно. С изключенията на случайте, когато спирането е малко непланирано и прераства в катастрофа с някой предмет (под, стена и др.) Но мисля да рискувам и да продължа да го практикувам

А вие обичате ли да ходите ?

Покрай последните събития се усетих че съм забравила да си публикувам новата колекция пролет-лято 2008 с която ще се фръцкам из парковете в следващите месеци, а с някой – чак на есен. Модният ми експерт както винаги е мама, магазинът ми – La Redoute (ако все още има човек, който да не го е чувал)

От няколко дни в къщи се появиха някакви джаджи. Нямаше да им обърна внимание, ако случай не ми беше направило впечатление, че по същото това време почнах да изпитвам внезапни затруднения с ползването на някой от любимите ми шкафове и чекмеджета . Просто вече не искат да се отварят. Позамислих се, позачудих се и накрая се светнах – новите джаджи са виновни!!!

А-а-а-а, може ли такова нещо ! Безобразие, обидена съм. Ако толкова не искахте да ви отварям шкафовете – защо просто не казахте ?!?!

Да се отчета. Миналата седмица бях на специална експертна визита в пловдивско при кака Маги и батко Васко. Те ще си имат едно такова като мен скоро и аз отидох да им се презентирам на живо и да им разкажа разни полезни неща.

След приятното гостуване разбира се направих един тегел по главната. Много народ, много нещо. Но като цяло града е мноооого по-спокоен. Разбира се, както подобава на истинска пловдивчанка – седнах на копчетата и изядох едно пюре (трябваше да е сладолед, ма ме хлъзнаха)

Явно е от въздуха, но веднага проговорих на майна

Поради зачестилите слухове в жълтата преса, че този блог e измама и че всъщност в него не пиша аз, а разни самозванци, искам най-отговорно да заявя – НЯМА ТАКОВА НЕЩО.

Не вярвате ?!?! Видео, моля !

Реших си проблема с яденето. Вече сама си пазарувам и ям какво ми е кеф. Много съм доволна – хората са го измислили дори за късокрачковци като мен. Мятам се на количката и всичко е на една ръка разстояние – трябва само да си го дръпна.

Единствената ми забележка е, че много големи ги правят тез магазини – докато стигна до касата и … заспивам

Хайде, почна се с частните уроци. “Няма време” каза баба и извади партитурите. За час минахме Моцарт, Бах и Шогун (или беше Шопен) . Не че се оплаквам – само дето не стигам педалите и трябва да свиря с асистент – таман да ми прелиства нотите като се развихря. По едно време от някъде се включи и акомпанимент на барабани – после се оказа че е съседа отгоре – тропа по тръбите на парното. “Колега, излизаш от ритъма – не мога да те стигна”

Е, видях най-накрая и аз какво е това на планина – реализирах класическо ходене до Боровец. Е, по план беше Витоша, но напоследък тази Витоша станала много модерна и не можах да се доредя. Та затова – Боровец.

Основното ми впечатление от там е добро… даже много добро… бих казала даже че там е отлично … за сън. Ма такъв хубав сън му дръпнах – почти направо си го проспах. Е, мернах все пак туй-онуй – разни хора щъкаха насам-натам с нещо на краката си, други хапваха разни мръвки наблизо. И всичко беше много бяла. И някак така лесно се дишаше. Бе хубаво беше – пак ще ида. Може даже да пробвам как се придвижваха онези хора нагоре по байра със столчета.

Преди няколко дни пак ми гостуваха мойте приятелчета Иван и Косьо. Този път не пропуснахме да си направим по-сериозна фотосесия. Аз, разбира се, бях във вихъра си и си показах всичките магарии (Косьо, други път стискай бибата си по-силно, че много лесно я измъкнах). Хич не е лошо с двама кавалери. Дано скоро да дойдат пак – обещали са ми да ме водят на пързалката.

С малко закъснение, все пак да информирам, че най-накрая успех да си подновя галерията и има снимки от последните 4-5 месеца.

Тц,тц, като гледам назад какво е било – не мога да се позная. Ето някой от важните моменти в този период