Таман сладко си бях заспала и като се почна … бум-трас-пляс-ра-та-та-та-буууум. 1 секунда тишина и пак. Аз така не играя и … включих сирената. Мама и тате довтасаха веднага, взеха ме и ме заведоха на големия прозорец. А там – о, чудеса – пак гърми и трещи, но поне има и образ – светлини, гръмотевици, падащи звезди и какви ли не красотии. Голям кеф.

Чудя се какво е това чудо, а то било …

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА

Ето как се придвижвам през зимата. Удобно е, не друса като количката и не съм вързана, т.е. спокойно слизам в движение Абе толкова е приятено, че директно си заспивам докато се возя.
Уличните кучета разбира се ме подгониха, но техния размер беше събразен с моя така че нямаше проблеми. Виках на мама и тате да вземем едното в къщи, ма те се правеха (както обикновенно когато има изнася) че не разбират какво им говоря… ма ще видят те.

Кой-се-га-е-номер 1 – Али-то-е-номер 1 !

Защо !?

Защото днес официално ставам на 1 годинка – урааа.

От сутринта приемам поздравления на новата ми централа – 01-28-03

Цветя и бонбони приемам в коментарите – ще дойда да си ги получа лично

Последните дни времето е много хубаво и парка ме влече със страшна сила. Обаче тези мой родители докато се натуткат и слънцето се скрива. Затова реших – няма да ги чакам повече. Както знаете от предния пост – мога и сама.

Папараците разбира се не са пропуснали да отразят мойте действия

Хмм, така като си чета дневника назад, май се усещам че в цялата лудница от последните месеци съм пропуснала да кажа че аз мога да … ХОДЯЯЯ ! Мда. Открих го случайно. Оказа се забавно. С изключенията на случайте, когато спирането е малко непланирано и прераства в катастрофа с някой предмет (под, стена и др.) Но мисля да рискувам и да продължа да го практикувам

А вие обичате ли да ходите ?

Покрай последните събития се усетих че съм забравила да си публикувам новата колекция пролет-лято 2008 с която ще се фръцкам из парковете в следващите месеци, а с някой – чак на есен. Модният ми експерт както винаги е мама, магазинът ми – La Redoute (ако все още има човек, който да не го е чувал)

От няколко дни в къщи се появиха някакви джаджи. Нямаше да им обърна внимание, ако случай не ми беше направило впечатление, че по същото това време почнах да изпитвам внезапни затруднения с ползването на някой от любимите ми шкафове и чекмеджета . Просто вече не искат да се отварят. Позамислих се, позачудих се и накрая се светнах – новите джаджи са виновни!!!

А-а-а-а, може ли такова нещо ! Безобразие, обидена съм. Ако толкова не искахте да ви отварям шкафовете – защо просто не казахте ?!?!

Да се отчета. Миналата седмица бях на специална експертна визита в пловдивско при кака Маги и батко Васко. Те ще си имат едно такова като мен скоро и аз отидох да им се презентирам на живо и да им разкажа разни полезни неща.

След приятното гостуване разбира се направих един тегел по главната. Много народ, много нещо. Но като цяло града е мноооого по-спокоен. Разбира се, както подобава на истинска пловдивчанка – седнах на копчетата и изядох едно пюре (трябваше да е сладолед, ма ме хлъзнаха)

Явно е от въздуха, но веднага проговорих на майна

Поради зачестилите слухове в жълтата преса, че този блог e измама и че всъщност в него не пиша аз, а разни самозванци, искам най-отговорно да заявя – НЯМА ТАКОВА НЕЩО.

Не вярвате ?!?! Видео, моля !

Реших си проблема с яденето. Вече сама си пазарувам и ям какво ми е кеф. Много съм доволна – хората са го измислили дори за късокрачковци като мен. Мятам се на количката и всичко е на една ръка разстояние – трябва само да си го дръпна.

Единствената ми забележка е, че много големи ги правят тез магазини – докато стигна до касата и … заспивам