Да ме будят или да не ме будят

Това е въпросЪТ. Да, да – това наистина се оказа голям въпрос. Отначало мама и тате слушаха докторите и аз бях на казармен режим – минат ли 3 часа – “ставай, ставай, ставай – ма няма не искам, няма не мога”. Аз пък им го връщах тъпкано и им спуквах тъпанчетата с рев. Нека им – щом ми прекъсват блаженната дрямка.

Но минаха 3 седмици и внезапно се появи мъдрия глас на леля Тина (вещ спец в професията “мама”). Та тя светна мама и тате да не правят така с моят сън. Алелуя, лельо Тина. Вечно ще съм ти благодарна. Сега ме оставят да се наспивам и определено съм им много благодарна. Вече не плача толкова много и им се радвам като се събудя.